Уменията - това са нашите таланти, а реализацията им е това, което сме! Реализацията на придобитите умения до голяма степен зависи от нашия характер, личността, която сме и вярванията, които имаме за живота. Обуславя се също от нашата уникалност, автентичност и стил на себеизразяване. Резултатите се базират върху цялостния подход на развитие, уменията + начина на мислене, които е необходимо да се развиват успоредно за изграждане на устойчива психика. Често се случва да развием значително своите умения, а резултатите да не се подобряват, което може да се получи и когато разчитаме единствено на своята психика и подценяваме тренировъчния процес. Когато едното се развива повече за сметка на другото се получава дисбаланс, който влияе на резултатите в следствие на повишените очаквания. Сами по себе си очакванията не са нещо лошо, но е добре да се опират на солидна и адекватна основа.
Кое е онова, което създава стабилна основа, самочувствие и мотивация да продължаваме напред въпреки всички трудности и съмнения?
Здравословния начин на мислене идва в следствие на баланса между вътрешната и външната мотивация!
Вътрешната мотивация е начин на живот, отдаденост, постоянство, дисциплина - основния двигател. Външната мотивация са стимули, награди, бонуси - горивото за двигателя. Вътрешната мотивация извира от основата за успех – любовта към играта и стремежа за ежедневно развитие и подобряване на детайлите, удовлетворението от нас самите и новите осъзнавания, разширение и опит. Външната мотивация е „необходимото зло“. Много важна част от реализацията на уменията, която дава стимул и тласък напред, която зарежда и подкрепя в трудните моменти. Купите, които се печелят, материалните награди, рекламни договори, интервютата и известността. Всичко това е чудесно, само ако се запази връзката с вътрешната мотивация и любовта към играта. И в това е най-голямото предизвикателство за всички нас, треньори, родители и състезатели, да останем центрирани и да съхраним своите ценности и осъзнатостта, че развитието няма крайна точка, която ни прави недостижими и без тайни в спорта и в живота. Приемането, че имаме правото да грешим и да продължаваме да се учим. Че победите не ни правят по-стойностни хора от всички останали.
Уменията са бреме в днешно време, инструмент за известност, бърза печалба и слава, а себеизразяването е единствено чрез успеха и чувството за надмощие. Те носят в себе си големи очаквания, сравнения и илюзията, че имаме успеха още тук и сега, което рязко се разграничава от реалността и нейните правила за успех. Води до напрежение, стрес, неадекватност, обвинения, излишни извинения и обяснения, съмнения, обърканост, грешни изводи и действия, понякога и жестокост. Мисля, че сами можем да си направим заключение как това влияе върху психиката на подрастващото поколение и реализацията на уменията. Често като родители и треньори нямаме търпение, искаме всичко тук и сега, изискваме позитивизъм, спокойствие, воля и характер, а предлагаме негативизъм, нервност, апатия и обвинения.
Примерът, който даваме е от значение, а не „правилните“ думи, които самите ние не следваме!
В следващите редове ще споделя моето мнение и опит през годините работа с деца и юноши и онова, което спомага за увереността и реализацията на уменията.
Грешките, които правим и негативното им влияние върху децата:
• Всякакъв вид сравнения;
• Използване на ирония, осмиване и обиди;
• Игнориране;
• Нереални очаквания;
• Емоционално и физическо насилие;
• Постоянно недоволство от техните действия;
• Негативни утвърждения, които създават ограничаващи вярвания (нямаш форхенд, не си във форма, нищо не става от тебе и др.);
• Участие в силни турнири с класни играчи, за които не са готови, игрово и емоционално.
Промени в поведението и психиката на децата в следствие на такова отношение:
• Изграждат нереална представа за възможностите си и своята игра. Смятат, че трябва да играят безгрешно и винаги на ниво, за да бъдат одобрени и харесани. Тази представа се разминава с реалността, моментните им качества и умения, както и резултатите, които постигат и това ги срива психически;
• Страх да взимат самостоятелни решения, за да не сбъркат и да не бъдат критикувани, което води до липса на увереност и собствена значимост;
• Унищожителна самокритика и автоагресия (не приемат грешките си и се самобичуват), смятат, че трябва да са перфектни (без идея какво точно означава това), което води до неприемане на ситуациите и невъзможност да овладеят емоцията и продължат напред;
• Страх ги е от загубите и реакцията на хората около тях (родители, треньори, тенис общността), което им пречи да се фокусират върху играта си и да търсят решения;
• Липса на концентрация (не присъстват в конкретната ситуация, изпадат в паника от мислите си за минали или предстоящи моменти);
• Играта им е променлива спрямо емоциите. Не успяват да намерят нужния баланс, за да поддържат добро ниво през цялото време. Във важните моменти липсата на увереност им пречи да взимат правилните решения.
Насоки за подкрепа и изграждане на психиката им чрез стимулиране на вътрешната мотивация:
• Изграждане на ясни и реални цели спрямо моментите възможности и посока за развитие;
• Адекватен анализ на мачовете, без значение от победа или загуба, кое е свършено добре, кое има нужда да се подобрява;
• Намаляване на очакванията към децата за постигане на конкретни резултати, класирания и победи. Това ще понижи стреса и ще повиши нивото им на игра, което по естествен път води до по-добри резултати;
• В моментите, когато демонстрират слаба психика по време на мачовете и изпитват страх, който се изразява в апатия, автоагресия или бурно изразяване на емоциите е нужно разбиране и приемане;
• Часове след като емоцията отмине е нужен адекватен анализ. Честното отношение, назоваването на нещата, такива каквито са, спокойно и без обвинение и емоция са онези действия, които пораждат доверие и уважение.
• В моменти на несериозно отношение към тренировките, мачовете и турнирите е необходим твърд подход, но без емоция. В конкретни ситуации някакъв вид наказание може да окаже позитивно влияние;
• Да бъдат поощрявани, когато се раздават на 100% по време на мачове и тренировки;
• Когато са преуморени физически или емоционално да получават почивка от 2, 3 дни;
• Да бъдат провокирани да изпадат в ситуации, в които вземат самостоятелни решения и се грижат за себе си без значение от качеството на резултата.
В заключение…
Коя е логиката, която стои зад успеха: Самочувствие!
А то не се създава с думи. Изгражда се последователно с реална преценка на случилото се, търпение, приемане на моментното състояние, адекватен анализ, спокойно и еднакво отношение при победа и загуба, яснота относно детайлите за подобрение и глад за игра и развитие.
Ако въпросът е КАК, отговорът е в няколко думи:
Любов към играта, уважение, анализ, приемане, дисциплина, вяра, последователност, упоритост, труд и спокойно отношение! Който живее и практикува тези думи ще успее, който разчита на клишета и не влага цялото си същество по пътя ще се провали, особено ако докосне успеха заради таланта си и не осъзнае, че той е само малка частица по пътя нагоре! Автор: Александър Пенев